THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
РУССКИЙ ДАВОС № 12
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕОТДАВНА В САНКТ-ПЕТЕРБУРГ приключи дванадесетият руски форум, по икономика на съвременното глобализиращо се общество. За участие в този всъщност евразийски финансов форум пристигнаха куп финансови знаменитости - над 10 000 души. Светът харесва евтините неизчерпаеми енергийни ресурси на Русия. (Чак завижда!) Плодовете на нейната дълбоко засекретена доказано авангардна наука, далеч от ежедневна употреба.
Летище Пулково прие 170 частни самолета.
По бреговете на Нева – всред самият Санкт-Петербург - швартоваха двадесетина яхти на мултимионери. Кейовата такса от 1500 долара на метър за 24 часа, на мултимионера Роман Абрамович се видя скъпо. Неговата яхта се оказа със 115 метрова дължина. Като на вътрешен човек на Русия, готов веднага да си тръгне, Санкт-петербургският общински съвет взе решение, РА и този път да мине метър. Дали останалите платиха? Всички знаем как се лее руска водка, и защо.
ЗА КАПАК НА ТОВА ЗНАМЕНАТЕЛНО СЪБИТИЕ Роджер Уотърс - бас китарист на разпадналият от старост, но не и поради демоде, розов състав "Пинк Флойд", развя своят личен надуваем флаг - пластмасово прасе-балон. Пренебрегвайки възмушението на кореняците петербургчани, в жилите на всеки един от които тече по капка хубава дворянска кръв. Този град е светиня не само за Русия. Той е светиня за цялото славянско братство, за света. Роджер Уотърс изнесе самостоятелен концерт пред 50 000 смаяни казаци, за които всякаквата глобализация – като за нашего брата – е само един доволно горчив антинационален хап. При цени на VIP-билетите - от 3000 до 15 000 долара, наред с чужденците седяха и потрепваха от кеф, прекалено много запалянковци. Да не говорим за оригиналните премиери - накъде в Европа без "Лебедово Езеро"!?!
НЕБЕИЗВЕСТНИЯТ ТЕОРИТИК НА ГЛОБАЛИЗМА Томас Фрийдман, отброявайки етапите на съвременния Глобализъм твърди, че понастоящем светът проритва предсмъртно в състояние ГЛОБАЛИЗЪМ 3.1. За сметка на всичко онова, което Глобализмът предоставя за да получи. (Предсказан своевременно от Маркс!) Дали има пред вид единствено Матушка Рус? Загадъчна и непредсказуема, както никоя друга. Разпокъсана и кръвно разединена – както никоя федерация в света. И въпреки това странно монолитна, непревземаема - завинаги.
АКО ЧОВЕК УСПЕЕ да се запознае с материалите на този световен икономически пленум, няма как да не установи, че Русия отново е на крака по-глобална от всякога. Претендирайки за своята естествена водеща роля – по новому и завинаги - в световната икономическа архитектура. Кроена и прекроявана по стар маниер, от престарели лондончански финансови мъдреци в англикански интерес. Преодоляването е значително, но фиктивно. Глобализмът е универсален, но не единствен. Русите отдавна са по Албион, но и навсякъде – вече - по размирният лъжовен свят.
НАСТОЯЩИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РУСИЯ, благовидния но изненадващо твърд Дмитрий Медведев, не пропусна да вземе думата, позовавайки се на общоизвестните постулати на Глобализма. Отхвърляйки политиката на определени страни в посока укрепване на свой собствен едностранен икономически суверенитет, за сметка на органически протичащите глобализационни промени. Обозначавайки го, като съвременен "икономически егоизъм". Поредна илюзия, че една единствена икономически замогнала се страна, би могла да бъде глобално правителство на света, без участие на останалият глобален свят.
Дали Русия действително е надживяла себе си? Без съмнение ….
Дали завинаги? Няма гаранции …
На този невидим за нашенските медии световен форум, Дмитрий Медведев призова към всеобщи колективни действия за регулиране на международните икономически пазари, за намаляване производствените и транспортни разходи. За развитие преди всичко и най-вече на човешкият потенциал. Разгъвайки собствена “КОНЦЕПЦИЯ - 4i” - като гаранция за развитие не само на Русия, но и, на целият съвременен глобален свят: ИНСТИТУТИ; ИНФРАСТРУКТУРА; ИНВЕСТИЦИИ; ИНОВАЦИИ. Прибавяйки и факторът ИНТЕЛЕКТ. Мимоходом прегенерирайки едва дефинираната “КОНЦЕПЦИЯ - 4i”, в GLOBALIZATION CONCEPTION 4i+! Без да е убеден, че това е последен параметър за дефиниране на глобалното пространство, както заявява сам.
Saturday, July 19, 2008
Wednesday, July 16, 2008
THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - DoktorowКултура или кобура
Пишем за Варна, за Постоянната комисия за "Култура, вероизповедания, медии" към Общински съвет - Варна, но сме сигурни, че става въпрос практически за цялата страна. Съветникът от Комисията Пламен Пенев от НДСВ повдигна на Заседание на 25 април въпроса, че "администрацията и съветниците от културата не посещават културните мероприятия на Общината." Е, как го беше казал немецът: "Като чуя думата култура, са хващам за ... кобура." Г-дата и дамите гузно замълчаха, само вездесъщият Председател Панко Анчев подобно селска учителка се обърна към колегите си: "Щом ние не посещаваме..." ит.н в този дух.
Явно, обстоятелството, че Варна ще става културна столица е притеснило една от най-малобройните комисии /тук няма такива облаги, както в "Собственост и стопанство", в "Архитектура и строителство" и пр./, защото членовете и членките й се разприказваха как всеки варненец трябва да заживее с "духа" на предстоящите грандиозни варненски културни събития.
Особено компетентна беше Евгения Александрова от псевдо/нацианалистическата партия Атака, която ръсеше бисер след бисер, оценявайки сама себе си: "Аз познавам добре музикалните неща...", "По някакъв начин съм специалист в музикалните неща..." ит.н. А ние си правим изводи, че при такава Комисия по култура няма как да не са празни музикалните зали за истинската музика. Чалгата не я мислим, тя господства и на улицата и в тази "културна" комисия.
При гласуването за финансово подпомагане на Творчески проекти същата атакистка атакува изданието за историята на квартал "Аспарухово".
-Кой ще чете тази книга, кажете ми кой ще се заинтересува от нея? - троснато самоуверено държеше г-жата тон на изчервения от ужас Председател г-н Панко Анчев.
Тъй като той не можа да й поясни нищо убедително /от страх ли от коалиционите си партньори ДПС+Атака ли?/ нека ние да му помогнем. Всеки който е работил 2-3 години в "Аспарухово", да не приказваме, ако живее там, знае, че аспаруховци и галенци имат схващането, че са по-варненци от другите, че всеки от квартала е със собствена стойност. Тази книжица за "Аспарухово" ще се купи от всеки втори местен, стига да не е свръхскъпа. Аспаруховци нямат комплекси, а даже малко прекалено самочувствие за квартала си.
Най-смешното за нас беше, че общата сума на проектите нямаше и 250 000 лева. Такава жалка сума за подпомагане на хората на духа, дори някъде някой да е надценен, е автошамар за "варненското икономическо чудо", както се изразява превъзходният ни Кмет г-н Кирил Йорданов.
Пак, с риск да досадим, ще отбележим, че почтивсичкоразбиращата г-жа Александрова, без да знае, че по Закона, творбите на изобразителното изкуство не са ДМА /дълготрайни материални активи/ препоръчваше на г-н Румен Серафимов да прави дейности с картините като ДМА.
Нали знаете какво казва св. Методий: "Изморих се и се изпотих, защото спорих с глупаци." Така се беше изпотил и г-н Анчев, след като се опита да спори с г-жата, но накрая се усети и каза: "Хайде да гласуваме". И гласуваха без г-жа Александрова, тя не им беше нужна, за да свършат тази работа.
Само като си помислим, че не е зад планини времето, когато Варна ще бъде столица на културата с такава Комисия по култура.
Не е за смях, скъпи варненци, никак не е за смях. Дано поне по-званите варненски олигарси се захванат с работата, че от играчка работата ще стане на плачка
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
И, не вярвам, да е съвсем без пари.
Пишем за Варна, за Постоянната комисия за "Култура, вероизповедания, медии" към Общински съвет - Варна, но сме сигурни, че става въпрос практически за цялата страна. Съветникът от Комисията Пламен Пенев от НДСВ повдигна на Заседание на 25 април въпроса, че "администрацията и съветниците от културата не посещават културните мероприятия на Общината." Е, как го беше казал немецът: "Като чуя думата култура, са хващам за ... кобура." Г-дата и дамите гузно замълчаха, само вездесъщият Председател Панко Анчев подобно селска учителка се обърна към колегите си: "Щом ние не посещаваме..." ит.н в този дух.
Явно, обстоятелството, че Варна ще става културна столица е притеснило една от най-малобройните комисии /тук няма такива облаги, както в "Собственост и стопанство", в "Архитектура и строителство" и пр./, защото членовете и членките й се разприказваха как всеки варненец трябва да заживее с "духа" на предстоящите грандиозни варненски културни събития.
Особено компетентна беше Евгения Александрова от псевдо/нацианалистическата партия Атака, която ръсеше бисер след бисер, оценявайки сама себе си: "Аз познавам добре музикалните неща...", "По някакъв начин съм специалист в музикалните неща..." ит.н. А ние си правим изводи, че при такава Комисия по култура няма как да не са празни музикалните зали за истинската музика. Чалгата не я мислим, тя господства и на улицата и в тази "културна" комисия.
При гласуването за финансово подпомагане на Творчески проекти същата атакистка атакува изданието за историята на квартал "Аспарухово".
-Кой ще чете тази книга, кажете ми кой ще се заинтересува от нея? - троснато самоуверено държеше г-жата тон на изчервения от ужас Председател г-н Панко Анчев.
Тъй като той не можа да й поясни нищо убедително /от страх ли от коалиционите си партньори ДПС+Атака ли?/ нека ние да му помогнем. Всеки който е работил 2-3 години в "Аспарухово", да не приказваме, ако живее там, знае, че аспаруховци и галенци имат схващането, че са по-варненци от другите, че всеки от квартала е със собствена стойност. Тази книжица за "Аспарухово" ще се купи от всеки втори местен, стига да не е свръхскъпа. Аспаруховци нямат комплекси, а даже малко прекалено самочувствие за квартала си.
Най-смешното за нас беше, че общата сума на проектите нямаше и 250 000 лева. Такава жалка сума за подпомагане на хората на духа, дори някъде някой да е надценен, е автошамар за "варненското икономическо чудо", както се изразява превъзходният ни Кмет г-н Кирил Йорданов.
Пак, с риск да досадим, ще отбележим, че почтивсичкоразбиращата г-жа Александрова, без да знае, че по Закона, творбите на изобразителното изкуство не са ДМА /дълготрайни материални активи/ препоръчваше на г-н Румен Серафимов да прави дейности с картините като ДМА.
Нали знаете какво казва св. Методий: "Изморих се и се изпотих, защото спорих с глупаци." Така се беше изпотил и г-н Анчев, след като се опита да спори с г-жата, но накрая се усети и каза: "Хайде да гласуваме". И гласуваха без г-жа Александрова, тя не им беше нужна, за да свършат тази работа.
Само като си помислим, че не е зад планини времето, когато Варна ще бъде столица на културата с такава Комисия по култура.
Не е за смях, скъпи варненци, никак не е за смях. Дано поне по-званите варненски олигарси се захванат с работата, че от играчка работата ще стане на плачка
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
И, не вярвам, да е съвсем без пари.
Monday, July 07, 2008
THAT'S HERE by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!), пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).
Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхванал а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион парà отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Тази главозамайваща статистика не може да не напомни едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали, доказано устойчиви – макар военовременни – наистина Царски Времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
Когато, псевдоцивилизацията на Двадесети Век все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е вече тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Систе-
мата е купонна. Когато от немай-къде бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.
Конският впряг е уважаван наравно с човека.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове прясно мляко на вересия - по -гъсто от петмез.
Рулетка се играе по казина, сборове и панаири, но през 1947. бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Става ясно, че без пране на пари никоя държава не се давръндисва!)
Полицията е пèша, а сварва на място.
Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.
Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и Африка. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитета не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от ръцете на техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България, като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (“България бе една малка цивилизована страна.” Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с безброй артисти, писатели, учени и духовници, които подир време успяват, и му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял на тяхната трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани, и оглавят впоследствие тодорживковската наука. В бакалиите, с размер колкото кегашен каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”
О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те – такива ...
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946., от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, спътствано с масова туберкулоза, скарлатина и какво ли не.
DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 225 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв национален експеримент, шегобиецът-правист Доктор Стоянов, ще подметне в духът на новото време:
- И, ако посмей врагът да ни нападне! ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимион Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативна и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947.!), разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Дали ще изчезнат заедно с нас?Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи откриват DDT и сходни продукти, във въздушните потоци над Северния Полюс, в костите на тюлени, китове и моржове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по един сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукнат грош. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с тоталитарната държава, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки че винаги, когато една държава се отмята от дадена народу дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.
Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана на този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но, сега нещата са други.
Време да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка и, в наши дни. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат убедително широко, както изискват европейските условия и препоръки. Поради онзи анадолски дембелък, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вносът на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе, наличие на нитрати многократно надвишаващи постановените от държавата гражданско-хигиенни норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение.
Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
07/06/0809:52:40 PM
07/07/0809:46:12 AM
07/07/0808:11:50 PM
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!), пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).
Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхванал а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион парà отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Тази главозамайваща статистика не може да не напомни едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали, доказано устойчиви – макар военовременни – наистина Царски Времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
Когато, псевдоцивилизацията на Двадесети Век все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е вече тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Систе-
мата е купонна. Когато от немай-къде бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.
Конският впряг е уважаван наравно с човека.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове прясно мляко на вересия - по -гъсто от петмез.
Рулетка се играе по казина, сборове и панаири, но през 1947. бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Става ясно, че без пране на пари никоя държава не се давръндисва!)
Полицията е пèша, а сварва на място.
Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.
Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и Африка. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитета не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от ръцете на техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България, като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (“България бе една малка цивилизована страна.” Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с безброй артисти, писатели, учени и духовници, които подир време успяват, и му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял на тяхната трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани, и оглавят впоследствие тодорживковската наука. В бакалиите, с размер колкото кегашен каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”
О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те – такива ...
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946., от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, спътствано с масова туберкулоза, скарлатина и какво ли не.
DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 225 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв национален експеримент, шегобиецът-правист Доктор Стоянов, ще подметне в духът на новото време:
- И, ако посмей врагът да ни нападне! ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимион Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативна и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947.!), разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Дали ще изчезнат заедно с нас?Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи откриват DDT и сходни продукти, във въздушните потоци над Северния Полюс, в костите на тюлени, китове и моржове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по един сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукнат грош. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с тоталитарната държава, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки че винаги, когато една държава се отмята от дадена народу дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.
Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана на този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но, сега нещата са други.
Време да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка и, в наши дни. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат убедително широко, както изискват европейските условия и препоръки. Поради онзи анадолски дембелък, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вносът на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе, наличие на нитрати многократно надвишаващи постановените от държавата гражданско-хигиенни норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение.
Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
07/06/0809:52:40 PM
07/07/0809:46:12 AM
07/07/0808:11:50 PM
Wednesday, June 11, 2008
ABOUT THE NATIONAL IDENTITY - AGAIN AND AGAIN, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Academician-1988, IBLEA-Italy, Professor-2005, MAUP-Kiev
E-mail: hemy@abv.bg
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА - И ОЩЕ ВЕДНЪЖ – ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА
КОГАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ измекярските номера, (Съдебни дела и яйца по главата!), погодени на турския писател-нобелист Орхан ПАМУК от неговите сънародници, в неговата собствена родна страна, не може да не превключи на къси светлини. И да се запита, дали, аджеба, вярата в глобалното изравняване на народите не е нищо повече, от алъш-вериш на Капалъ-Чарши. Събития докрай недопустими за Двадесет и Първи Век. Когато претенциите на съвременна Турция напират - и ще успеят! - за парче от подозрително примамливия кадаиф, наричан Обединена Европа. Древна страна със свежа нация, в която религиозното сектарианство не престава да пълзи и провокира правителства и парламент. Брутално надхвърляйки границите на цивилизования разум.
И, ако този човек е на възраст; нещо което съвременната младеж презира, без да се опитва да я достигне чрез прилежание и почтеност; той не може да не си припомни недалечното тоталитарно минало. Когато върху всинца – а бяхче чилиони! - тежеше воденичния камен на подобна схоластика. Проектирана вместо в дажмии, в кабинетите на безбройните партай-комитети. В добрият случай, ако не изяждаха по някоя плестница около Порт Варна-Изток, или ако не биваха интимно пребивани у дома в леглото, биваха оставяни да я карат – как може. Та - до днес.
На мнозина, тези редки редове биха могли да се сторят неуместни, зер комшулук трудно се изгражда - лесно се разпада, но пàрата вдигана от съседна Република Турция, досежно нейната компактна национална идентичност из стара Европа, буди меко казано – трепетно недоумение.
НЕ ТАКА ОТДАВНА (2004.!), във връзка с предстоящото влизане в Европейския съюз (ЕС), на пишман-мераклиите източно-европейски страни, но и, защото предварително проучва и регистрира техния етнически хал и здравословно състояние; Световната Здравна Организация (СЗО) отпечата и разпрати на своите почитатели един твърде странен справочник – “ДЕСЕТ ЗДРАВНИ ВЪПРОСА ОКОЛО НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” (“10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.) Да знае някой нещо за Албена АРНАУДОВА – едва ли. Да се допуснем що за птица е - лесно е да стане, като се гледа онова, върху което е поставила своето български име. Освен, ако това име е фантомно.
КАК' СЕ ВИДИ от беглия преглед на този донейде ценен справочник; с предговор и автограф от Марк ДАНЗОН – Регионален Директор на СЗО за Европа; безусловно всички включени страни; Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, България, Хърватия, Молдова, Румъния, Федерация Русия, Сърбия и Черна Гора, Македония и Украйна, без Република Турция; се отличават с тежка национална корпускулярност. За разлика от Република ТУРЦИЯ, която е представена с прекалено хомогенна национална идентичност, почти без здравословни проблеми.
Зеленеещият СЗО-правочник, черно на бяло доказва, че по всичките 81 провинции на Република ТУРЦИЯ всичко е:
А) Из корен - само турско;
В) Вероизповеданието е из корен - само мюсюльманско.
От националистична гледна точка, това няма как да не е похвално. От регионална – прекалено подозрително. От глобална гледна точка – докрай осъдително. Република Турция е член на ООН и НАТО, а там се държи на точността. Освен ако Аллах не постанови друго. Истината често е твърде различна от онова, което не престават да ни внушават един през друг комшиии, съседи, и бигбротери от близо и далеч. Защото си дават ясна сметка, що означава православен българин.
СЪГЛАСНО ЩАТСКИ ИЗТОЧНИЦИ (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York), турската нация съвсем не е така монолитна, както хлъзгавия от хигиенни съображения джобен справочник на СЗО, се опитва да внуши на глобална Европа. Оказва се, че в началото на деветдесеттях години на двадесети век, в Република Турция живеят 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; 12% кюрди – около 13 000 000 т.е. 55% от кюрдите по света, (След Войната в залива-1991., от Ирак в Турция преминават над 400 000 кюрди!); както и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са християни и юдеи, а в по-ново време мормони и сциентолози.
РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ е несъмнено почти съвременна, почти промишлена, почти гражданска държава. И, макар целта да оправдава средствата, повече от неетично е, да се набляга на мюсюльманската поливалентност на Източно-Европейските нации. Със смехотворна леснина отчитайки огромен персентаж турско и циганско малцинства. (Не е посочена ползвана литература!) В проценти, за които самите малцинства едва ли помислюват, но СЗО предлага за достоверни. Не вярвам авторката на справочника да е помръднала пръст да изследва, сравни и верифицира тези подготвени, кой знае от кой анадолски политико-стратегически институт, "статистически" данни. Което, няма как да не клони към глобалистична измяна. (СЗО е международна при ООН организация!) Спокойно! Глобализмът все още не е кодифициран. Поне за сега. Турската нация успя, и мъдро устоя неучастие във Втората световна Война, независимо от многостранния политически натиск. В началото на шестдесеттях години на миналия двадесети век, когато у нас да се мечтае за работа на запад бе деяние криминализирано, (Възнеш ли, ставаш немедленно народен враг!), Република Турция умно отвори граници за своята трудолюбива младеж. Която се установи, очовечи се, и просперира. Натрупала европейски опит, отдавна побеляла, тази младеж се завърна с пълни джебове с армаган. Предлагайки широк спектър привнесено (Дали легализирано!?!) европейско "Ноу-Хау". Напредъкът е очеваден, и отнася към поука. По отношение на промишленост и отбрана, Турция следва добрият европейски канон, налучвайки бъдещ файда-коловоз. Но, ако цената за този напредък е псевдонационалистично забаламосване на световното обществено мнение, чрез инструментариума на СЗО, едва ли би могло нещо в повече да се добави. Освен приказката за човешкото око, което само шепа пръст успява да затвори.Особено в случаи на официално толериран гьонсуратлък.
6/10/08 11:44:14 PM
IN MEMORIAM - NAVY CAPTAIN DIMITAR SIMEONOV - 1932-2008
THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
КЬОР СОФРА …
Синът на министъра – стана посланик,
На професора – умна глава!
Дърводелец беше баща ми,
Познайте какво съм сега!
Народна Задявка
КАТО СЕ ОБЪРНА НАЗАД разбирам, че съм бил голям глупак. Възпитан в семейството на комунист-наивист, аз не можех да проумея, че социалистическата държава всъщност е един валяк, къздето Човекът има три възможности.
Глупакът застава срещу валяка, и иска да го спре с голи ръце.
Валякът го смачква.
Хитреците се качват на валяка, и сядат на кормилото.
Валякът ги пощадява.
Умните хора се махат от този бардак, и стават невъзвращенци (Дотрябвало им е!).
Валякът не ги докосва..
На своите млади хора, БКП осигуряваше планова кариера за сладките места; власт, пари, безделие, безотговорност. И, всичко е така добре законспирирано, както само Партията си знае. Докато наивниците вярват в това, което се говори.
Като човек, винаги съм бил открит и директен.
Не обичам да хитрувам. Смятах, че другите хора са съшо такива. Това ми струва много скъпо.
Животът в Морско Училище сплотява хората и те смятат, че тази задружност ще остане завинаги. В онези години имах много “приятели”. А после съдбата (?) ни раздели.
Едва ли, само с мене бе така …
СТОП КАДЪР!
Учителката раздава общата снимка направена по случай завършване на Седми Клас. Тя мъдро наставлява своите ученици, като предсказва бъдещето им, изхождайки от техния успех.
- Ще пораснете, ще извадите тази снимка и ще започнете да си спомняте … Това е Мартин. Беше отличника на класа. Сега е министър на просветата … Това е Жоро. Завърши само с една петица. Сега е дипломат …
Вечният герой от българския фолклор, Иванчо, става. Посочва учителката на снимката и казва.
А това е другарката Георгиева, която не знаеше, че в живота хората се подреждат по връзките си, а не по знанията.!
В МОРСКО УЧИЛИЩЕ, през последната година бях отдельонен командир във випуска подир нас. Извън учебните занятия, зялого ми време минаваше с тях. Това ме сближи, с един голям бунтар, ………….. . Допадаше ми, защото правеше дивотии повече от мене. Беше умен, и безочливо циничен.
Една година след заточението ми в Балчик, пристигна и той. За назидание беше ………………. Назначиха го механик на кораб. Той обаче, твърдо беше заявил, че не иска да служи като офицер, и не слизаше в машинното отделение на своя кораб. Нае квартира в една къща до плажа, и го удари на живот; на живот и английски език, английски език при всяка възможност. Не служи много при нас. Преместиха го механик във Варна; безделие, добра заплата. После изчезна. Плъзнаха слухове, ама хората какво ли не дрънкат. След доста години животът ни срещна отново. Той вече беше Голяма Клечка в Икономическата Групировка “Корабостроене и корабоплаване”. Бях в командировка в София. Около 11:00 часа сутринта, едва не се сблъскахме на Булевард “Руски”; прегръдки, тръскане на ръце, водопад от думи. По едно време погледна часовника си.
- Симич, аз имам свой стил. На работа отивам около обяд, когато е пристигнала цялата служебна поща. Преглеждам бумагите, и лично пиша отговорите, което ми спестява време, грешки и неврони. Привършвам около двадесет часа. Ела в ИГЕТО да си поговорим.
Нямах работа. Приятно ми беше, и се съгласих.
На входа на луксозната сграда, ме посрещна недружелюбен бабаджанка с пищов. Като разбра къде отивам, веднага смени плочата, и след като направи телефонна справка, любезно ме упъти.
Сред купищата от спомени, домакинът предложи.
- Капитане, каня те на вечеря. Да тръгваме!
Нямах никакви ангажементи, но нямах и достатъчно пари, та реших да отклоня поканата.
- Братле, мисля, че е достатъчно. Да спазимпрепоръката на Смирненски:
“Най-много три пъти на ден,
че рядкото е по-приятно –
в туй аз съм твърдо убеден!
- Не! Не! Ние сме си ние – “Балчик Иши – Каварна Сикиши!” Ставай!
Вървейки пеш след десетина минути достигнахме стара красива сграда. Посрещнаха ни прелюбезно, и ни настаниха в едно тихо ъгълче, на маса за двама. Продължихме с увлечение да говорим за преживяното в Балчик. Сервитьорът чинно стоеше наблизо. Когато “Шефът” направи знак, той сръчно ни подаде менюто.
- Симе, доверяваш ли ми се? – попита моят домакин, и върна лъскавата книжка.
Естествено, отговорът ми можеше да бъде само утвърдителен – така налага етикетът.
- Донеси от мойто!
След тази заповед започна сервиране, каквото бях виждал само по филмите; чинии, чинийки, ножове, вилици, вилички – да се чудиш от где да започнеш. Седях на стола обмислен, и боравех с приборите строго по етикета. Той усети моето притеснение от обстановката и, в познатия ми от миналото маниер отсече.
- Симич, ….., ти струваш много повече, от цялата тази паплач наоколо. Кльопай си, братле спокойно, и хич да не ти пука!
Не мога да отрека, че моят домакин създаде уютна атмосфера. За това много помогна богатата вечеря, в която гвоздеят беше огромната порция мозък-пане, придружена от първокачествено вино. Прекарахме незабравима вечер. Когато привършихме, изтръпнал, аз дипломатично извадих портфейла си.
- Стоп! Стоп! Стоп! Не се натискай! Остави тази работа на мене, - извика моят столичен приятел.
Тръгнахме си, късно през нощта.
Направи ми впечатление, че нищо не плати. Реших, че ще се разплати по-късно.
НА ДРУГИЯ ДЕН, моите работи отново се запънаха. Привърших късно. Беше петък. Бях уморен. Реших да остана, и да пътувам събота през деня, като направя кратко прекъсване в Карлово. Преди да се прибера в хотела, реших да се нахраня в същия ресторант. Не беше трудно да го открия, но на вратата ме чакаше изненада. Портиерът каза, че това е “частен дом”, и съм се заблудил. Когато се опитах да му обясня, че предната вечер съм вечерял тук, той безцеремонно тръшна вратата под носа ми. Бях уверен, но се разколебах. Влязох в първия попаднал на пътя ми ресторант, обядо-вечерях, и се прибрах в хотела.
ВЪВ ВАРНА животът продължи с баналните си всекидневия. Бях забравил за моето софийско преживяване, когато Вестник “Работническо Дело” ме върна към него. Явно, Партията тайно се бе разпоредила, да се намали напрежението в обществото, като се изпусне малко пара. Номерът бе прост. Избира се някое дребно престъпление, което силно дразни обикновените хора, и с прекалено голям шум се ликвидира. Наивниците наивно си казват – “Ей, Партията е кристално чиста! Научи ли, не търпи никакви престъпления!” Така, народът ни съставен предимно от голямо мнозинство наивници, не разбираше престъпния характер на режима. И, искрено подкрепяше БКП:
СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛЯ НИКОЛА ПЕТКОВ!
СМЪРТ НА ПРОДАЖНИКА ТРАЙЧО КОСТОВ!
ПОЗОР ЗА АВТОРА НА “ДОКТОР ЖИВАГО”!
СМЪРТ НА ИМПЕРИАЛИЗМА!
В СЛУЧАЯ, Партията “разкри”, че големите стопански ръководители от София си имали “свой” ресторант, където юнашки ядели и пиели, без да плащат.
Кремиковският юмрук на Партията се стовари със страшна сила:
Уволнения (И тайни назначения на по-хубава работа!);
Премествания (Но, по-нагоре!);
Строги мъмрения (За дребните риби!),
Помахване с пръст към Народа – кошмар …
ДА ЖИВЕЕ БКП – ОРГАНИЗАТОР И РЪКОВОДИТЕЛ
НА
ВСИЧКИ НАШИ ПОБЕДИ!
Прочетох словоблудствата във Вестник “Работническо Дело”, и мисълта ми се зарови сред фактите.
То май, без да подозирам, и аз бях станал номенклатура за една вечер.
Не знам …
Не съм сигурен!
Все пак, не е лошо на държавната кьор-софра …
Monday, April 14, 2008
THROUGH PENSIONISM - TO EUROPEISM, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
THROUGH PENSIONISM TO EUROPEISM
by
Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
WHEN, under a deafening noise Republic of Bulgaria entered the European Union, without to cover no one clause truly as it has a need, (01.01.2007.!), no one from the high contracting parties has crossed through the mind, that EU must take up more earnestly guarantees about the payment equalisation concerning at least one-two milion governmental penssioned people. Miserable worker champions of an ex common state, about which no one from them anytime suspected, (It was been prohibited to think for a while!), that at once every political system could collapsed. Independly how it is hardly. It has showed; (It is not of main interest to the european commissioners - calling the country to eat on a stomach – the life is heavy everyone!); that independly from the uncounted international conventions and agreements concerning the human rights and liberties, under ratifications as from the ex government of the late Todor JIVKOV, thus and from the democratical goverments from 1989 till now; the social insurance of all of these helplesnesses people, had been and stay only in the hands of the state. Which has not felt in shy to segregate these old peoples, through a law, in two main groups:
Penssioners insured before 1999th; and
Penssiones insured after 1999th year.
The first one – around 2 000 000 people, (Firmly decreasing!), received life penssions accounted on a base of arouind 90 euro;
The second one – perhaps more democratical structured penssioners, the allowages are accounted on a base of 130 euro.
The rest is only a method.
Any special considerations? Not more – than poltitical pressumptions. Nothing more – that an ordinary ballcan close-fisted habits. Purposed more deeply to fill the throats of the leaders of the more than 300 postcommunist democracy-immitated political parties.
EXCEPT that this is excusively unjusty, similar condition is totally intolerable, and positioned many fathers and mothers before a dramatical dilema – at the dustbeens – or out from this such material world. Insolently segregation remembering the first steps of quite well arranged social affair in Nazi Germany before WW Second. Preceding the conzentration campf methods for resolving of social dissasters. Is a place to remember, that only for the first months of this 2008th year, the suicide sacrifices in the city of Varna, are more than a hundred peoples. Setting is the opinion, that the contemporary Republic of Bulgaria has survive itself fiscals on the base of the exessively cutted return interests, of the unknown where are evaporated to, the common social-penssion funds. Included in inself not only the dischargings from the totalitarian times, but also all of the accumulations of the so many private insurance companies mersilessly nationalized, (1947th!). Where are all of these great national money? No one may say.
MANY PEOPLE, asked thereself why do not connect the including of the Pollit- bureau member Mr. Ognyan DOYNOFF in the managing body of main company of the doubthfully dissapeir Mr. Robert MAXWELL; namely to the management of all of the common national penssion funds - in addition. End really. At the commence of the 1980th summer, Robert MAXWELL had been a honorary guest of Todor JIVKOV, calling Port Varna onboard of his motor boat „SOUTHERN BREEZE-Nassau. It is wide known, that late Mr. Robert MAXWEL, was been one perefectly educated expert on the penssion funds resolving problems.
AT MARZ 2007, a fife membership initiative committee, based Varna City, Bulgaria, headed from engineer Petar PETROFF, appprouched the main ombudsman of Republic of Bulgaria, Ginyo GANEFF, presenting a subscription of 452. bulgarian penssioners, between whom lawers and university theachers. The national Ombudsman, wise man and statesman also, ex President of the National Assamblee, permited himself to answer excessively elusive:
The Problem is not in his competence and duties;
A specialized commission in the National Assembly, (Slowly, slowly – why to run!), working on the problems;
In the nearly future will be „a wide public discussion“ on the Problem ...
Old fashion communist practices, aimed to leg-pulling the tiny national society, from which is took out not only the everyday bread, but and the free word also. Remembering that around 2 000 000 bulgarian citizen giving thereselfs to develop an high industrialized Bulgaria - now meaningly destroyed for ever, are absolutely uselesly. And that theres place is before the street dustbeens. If they are still alife.
IN AN OPEN LETTER to the minister of the social cares, Mss. Emiliya MASLAROVA, one well known bulgarian economy lecturer, the accossiate professor O. STOYANOVA, appealing the minister „to get down on the Earth“, up-to-date the penssions of the last stll alife 2 000 000 old naives of Bulgaria. Because the existing fiscal balance of the country kniled all of these people on the doorstep of the powerty. (For Bulgaria 75 euro montly!) This letter did not been published. Independly that it is „open“.
CONSUMUNG his constitucional righths and liberties, eng. Petar PETROV, both with his citizen group, send an application to the Eoropean Lawcourt at Strassbourg (No 19208/07), about which still now no any answer.
DAMNED from a progressing gansterism; low birth rate, massive pick-pocketing and high financial and political corruption, congested cities, heavy ecological impact, comming energy crise, mersilessly road accidents, national education in compulsory reconstruction, wild solding out the national welfares; the small country of Bulgaria following a strange way to enter the reglaments of the European Community. Which will call any day – it is more than clear - withouth her penssioners. For good or for bad.
THE END
(C) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
14.04.08*18:19:06
30.04.0820:40:28
(c) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ – КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито одна клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната, че да похапнат на корем - животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:
Пенсионирани преди 1999. година, и
Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.
За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.
Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.
Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?
Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.
Мнозина подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.
Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво:
Това не е в неговите задължения;
В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема;
Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.
Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на
обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят - са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Стразбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.
Поразена от прогресиращ ганстеризъм, намалена раждаемост, масова дребна престъпност, пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност, тежък екологически импакт, предстояща енергийна криза, безмилостна шосейна произшественост, неуправляемо национално образование, безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага, малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да ... помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Можеби. Но, не и за онези – които си отиват ...
THE END
(C) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
14.04.08*18:19:06
Monday, April 07, 2008
THE MARKETING ABOUT UNCOUNTED PETROL PIPE LINES REMEMBERING IMPERIAL INTERESTS, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ – ХЕМИ
ПРЕД ВЕСТНИК “АНТИ”
ПАЗАРЛЪЦИТЕ ЗА НЕОГРАНИЧЕН БРОЙ ПЕТРОЛОПРОВОДИ НАПОМНЯТ ЗА ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕСИ
АНТИ:
Г-н Аврамов, като инспектор опазване на Черно Море в ранните години на КОПС при МС, сблъсквали ли сте се проблема за нефтени и газови тръбопроводи?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Ние следяхме тежкотонажните нефтоналивни танкери. Те ще останат завинаги изключително-опасни за Морската Околна Среда и бреговите популации.
АНТИ:
Тези танкери разтоварват чрез тръбопроводи – не ли?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Така е. Но, тръбопроводите замърсяват – ако бъдат невежго обслужвани, и ако са саботирани. Инспекторите на КОПС-МС контролираха дребни метражи по кейове и пирсове. Не е известно дали го вършат днес. Струва ми се, това е оставено в ръцете на пристанищните власти.
АНТИ:
Съществуваха ли разтоварни станции-шамандури?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Такива съоръжения в наши води нямаше, и все още няма. Качеството на претоварване, респективно опасността от замърсяване при тези високорискови съоръжения зависи, от подготовката на танкерния екипаж и конкретните метеорологически условия. В Черно Море т.н. “Бора” е прекалено добре известно явление - характерна местна буря, рядко подлежаща на прогноза. При товарене-разтоварване на нефтопродукти ръчните операции превалират, докато контролът е автоматизиран и – въпреки това - визуален.
АНТИ:
Каква е същността при претоварнате на нефтопродукти чрез шамандура наричана “петролен буй”?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
По същество всеки “петкролен буй” е разтоварна станция от бреговия терминал изнесена навътре в морето. Предпочтително извън териториалните води. Избягват се високи пристанищни такси, и своевременно засичане на замърсяване от страна на пристанищните власти.
АНТИ:
Къде е обяснението за даване едва ли не правителствена насока за приемни шамандури-петролни буьове?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Набедени експерти, послушници стар образец, несъмнено залагат на т.н. “колективна отговорност”. Изненадващо се появи отнякъде, и благоразумният вездесъщ безпогрешен академичен професорат, който навремето вещаеше блага и перспектива за Девненската Низина. И, за който се оказва, че отново разбира и … прогнозира нещата. Явно, парите вече са тръгнали – натам за където трябва. Петролните буйове са алтернативни съоръжения. Доставят лесно, трудно се монтират и прекалено скъпо се поддържат. Особено, ако са втора ръка доставка, а много държави искат да се отърват от тях. За да бъде извършена подобна операция е необходим поне още един спомагателен кораб. При нефтен разлив, овладяването се оказва невъзможно, и нефтът достига най-блезкия бряг. От всяко положение за всеки подобен буй трябва да има поне по един нонстоп леководолазен екип. Капитанските котви, като нищо дънят подводни тръбопроводи.
АНТИ:
Нима?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Договаряне на подобно безмилостно прошиване на Република БЪЛГАРИЯ с тръбопроводи от всякакъв вид, разставянето на приемни нефтоналивни буьове – явно някой бърза повече към Европа, е лесно постижимо единствено в случай изпълнение на линейна заповед.
АНТИ:
Да спестим висшата политика – не е за нас?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
В техническо отношение нещата са още по-сложни. Самото проектиране е процес, заемащ години инженерен труд. Без да се отчита времето за конфериране с банкови институции, нормативни класификационни органи, и петролни борси. Щото - освен пълни – съществуват и празни тръбопроводи. Да напомним, как някога, по подобен централнодирективен метод бе заложено тежкото супер-танкер-корабостроене на НРБ. Къде е то сега?
АНТИ:
А, интересът на държавата?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Основен постулат на съвременния Глобализъм е – Глобална Бездържавност. Но, това не е от днес и вчера. Хубаво опробвана върху гърба на неосъзнати за граждански права нации.
АНТИ:
Подхвърля се информация за чудесни застрахователни схеми, които биха могли - при замърсяване – да решат всеки проблем на възстановяване, реновация и рекултивация.
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Който е бил в корабния бизнес много добре знае, че застрахователят плаща – не винаги, не изцяло. Най-вече при незначителни разливи. Тяхната задача е да правят пари, не да раздават. Не е известно, Международният фонд да е погасил някой крупен разлив, макар това да не е изключено. В подобни случаи тръгват безкрайни съдебни процеси с международен характер, които струват големи пари, и траят десетилетия. В крайна сметка, каквато и сума бъде изплатена – това отсъжда специализиран съд – тя е недостатъчна за покриване щетите на момента. И, още повече - щетите на Бъдещето. Нефтопродуктите са богати на 3.4 безпирен и 1.2 бензантрацен.
АНТИ:
Някой специфичен пример?
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ:
Примерите които ще напомня, са доста древни, но държат топло на бреговото население до ден днешен.
На 18.03.1967 в 08:50 ч.м.вр. моторен танкер “Тори КАНЬОН”-Монровия засяда на 16 морски мили от бреговете на Корнуел, Югозападна Англия, разливайки в МОС около 75 000 тона суров нефт. Този нефт все още е във водите на Световния Океан. Биват поразени и насрещните брегове на Бретан. В крайна сметка, на 22.09.1969 федералния районен съдия В. П. Брайън от Южен Ню-Йорк – Манхатън, постановява тотална отговорност в размер на 50 щатски долара на Правителството на Корнуел, “ … за една надлежно спасена спасителна лодка от обмундировката на … м/т “Тори КАНЬОН”-Монровия, с капитан Пастренжо РУДЖИАТ